изгърчавявал си

Речник на българския език

1. изгърчавявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изгърчавявал си е производна форма на изгърчавявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изгърчавявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изгърчавявал си е производна форма на изгърчавявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изгърчавявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изгърчавявал си е производна форма на изгърчавявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).