изгърчавявал е

Речник на българския език

1. изгърчавявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгърчавявал е е производна форма на изгърчавявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изгърчавявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгърчавявал е е производна форма на изгърчавявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изгърчавявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгърчавявал е е производна форма на изгърчавявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).