изгълчавам

Речник на българския език

изгълчавам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-гъл-ча-вам из-гъл-ча-ва-ме
2 лице из-гъл-ча-ваш из-гъл-ча-ва-те
3 лице из-гъл-ча-ва из-гъл-ча-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-гъл-ча-вах из-гъл-ча-вах-ме
2 лице из-гъл-ча-ва из-гъл-ча-вах-те
3 лице из-гъл-ча-ва из-гъл-ча-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-гъл-ча-вах из-гъл-ча-вах-ме
2 лице из-гъл-ча-ва-ше из-гъл-ча-вах-те
3 лице из-гъл-ча-ва-ше из-гъл-ча-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изгълчавал съм изгълчавала съм изгълчавало съм изгълчавали сме
2 лице изгълчавал си изгълчавала си изгълчавало си изгълчавали сте
3 лице изгълчавал е изгълчавала е изгълчавало е изгълчавали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изгълчавал бях изгълчавала бях изгълчавало бяхме изгълчавали
2 лице беше изгълчавал беше изгълчавала беше изгълчавало бяхте изгълчавали
3 лице беше изгълчавал беше изгълчавала беше изгълчавало бяха изгълчавали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изгълчавам ще изгълчаваме
2 лице ще изгълчаваш ще изгълчавате
3 лице ще изгълчава ще изгълчават
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изгълчавал ще съм изгълчавала ще съм изгълчавало ще сме изгълчавали
2 лице ще си изгълчавал ще си изгълчавала ще си изгълчавало ще сте изгълчавали
3 лице ще е изгълчавал ще е изгълчавала ще е изгълчавало ще са изгълчавали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изгълчавам щяхме да изгълчаваме
2 лице щеше да изгълчаваш щяхте да изгълчавате
3 лице щеше да изгълчава щяха да изгълчават
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изгълчавал щях да съм изгълчавала щях да съм изгълчавало щяхме да сме изгълчавали
2 лице щеше да си изгълчавал щеше да си изгълчавала щеше да си изгълчавало щяхте да сте изгълчавали
3 лице щеше да е изгълчавал щеше да е изгълчавала щеше да е изгълчавало щяха да са изгълчавали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изгълчавал съм изгълчавала съм изгълчавало съм изгълчавали сме
2 лице изгълчавал си изгълчавала си изгълчавало си изгълчавали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изгълчавал съм изгълчавала съм изгълчавало съм изгълчавали сме
2 лице изгълчавал си изгълчавала си изгълчавало си изгълчавали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изгълчавал била съм изгълчавала било съм изгълчавало били сме изгълчавали
2 лице бил си изгълчавал била си изгълчавала било си изгълчавало били сте изгълчавали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изгълчавам щяла съм да изгълчавам щяло съм да изгълчавам щели сме да изгълчаваме
2 лице щял си да изгълчаваш щяла си да изгълчаваш щяло си да изгълчаваш щели сте да изгълчавате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изгълчавал щяла съм да съм изгълчавала щяло съм да съм изгълчавало щели сме да сме изгълчавали
2 лице щял си да си изгълчавал щяла си да си изгълчавала щяло си да си изгълчавало щели сте да сте изгълчавали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изгълчавал бих изгълчавала бих изгълчавало бихме изгълчавали
2 лице би изгълчавал би изгълчавала би изгълчавало бихте изгълчавали
3 лице би изгълчавал би изгълчавала би изгълчавало биха изгълчавали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-гъл-ча-вай из-гъл-ча-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-гъл-ча-ван
непълен член из-гъл-ча-ва-ния
пълен член из-гъл-ча-ва-ни-ят
женски род из-гъл-ча-ва-на
членувано из-гъл-ча-ва-на-та
среден род из-гъл-ча-ва-но
членувано из-гъл-ча-ва-но-то
множествено число из-гъл-ча-ва-ни
членувано из-гъл-ча-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-гъл-ча-вал
непълен член из-гъл-ча-ва-лия
пълен член из-гъл-ча-ва-ли-ят
женски род из-гъл-ча-ва-ла
членувано из-гъл-ча-ва-ла-та
среден род из-гъл-ча-ва-ло
членувано из-гъл-ча-ва-ло-то
множествено число из-гъл-ча-ва-ли
членувано из-гъл-ча-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-гъл-ча-вал
женски род из-гъл-ча-ва-ла
среден род из-гъл-ча-ва-ло
множествено число из-гъл-ча-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-гъл-ча-ващ
непълен член из-гъл-ча-ва-щия
пълен член из-гъл-ча-ва-щи-ят
женски род из-гъл-ча-ва-ща
членувано из-гъл-ча-ва-ща-та
среден род из-гъл-ча-ва-що
членувано из-гъл-ча-ва-що-то
множествено число из-гъл-ча-ва-щи
членувано из-гъл-ча-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-гъл-ча-вай-ки