изгълчавал си

Речник на българския език

1. изгълчавал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изгълчавал си е производна форма на изгълчавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изгълчавал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изгълчавал си е производна форма на изгълчавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изгълчавал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изгълчавал си е производна форма на изгълчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).