изгълчавало

Речник на българския език

1. изгълчавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изгълчавало е производна форма на изгълчавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изгълчавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изгълчавало е производна форма на изгълчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изгълчавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изгълчавало е производна форма на изгълчавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изгълчавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изгълчавало е производна форма на изгълчавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).