изгълчавал

Речник на българския език

1. изгълчавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгълчавал е производна форма на изгълчавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изгълчавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгълчавал е производна форма на изгълчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изгълчавал — мин. деят. св. прич. м. р.

изгълчавал е производна форма на изгълчавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изгълчавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изгълчавал е производна форма на изгълчавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).