извехтявам

Речник на българския език

извехтя̀вам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

извехтя̀ваш, несв. и извехтѐя, св.
1. Ставам стар, вехт.
2. За чувства, спомени, впечатления — ставам блед, отслабвам.



извехтя̀ваш, несв. и извехтя̀, св.; Какво. Правя да стане вехт, стар, износен, блед.

Грешни изписвания (7)

  • езвехтявам
  • езвехтявъм
  • езвихтявам
  • езвихтявъм
  • извехтявъм
  • извихтявам
  • извихтявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-вех-тя-вам из-вех-тя-ва-ме
2 лице из-вех-тя-ваш из-вех-тя-ва-те
3 лице из-вех-тя-ва из-вех-тя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-вех-тя-вах из-вех-тя-вах-ме
2 лице из-вех-тя-ва из-вех-тя-вах-те
3 лице из-вех-тя-ва из-вех-тя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-вех-тя-вах из-вех-тя-вах-ме
2 лице из-вех-тя-ва-ше из-вех-тя-вах-те
3 лице из-вех-тя-ва-ше из-вех-тя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице извехтявал съм извехтявала съм извехтявало съм извехтявали сме
2 лице извехтявал си извехтявала си извехтявало си извехтявали сте
3 лице извехтявал е извехтявала е извехтявало е извехтявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях извехтявал бях извехтявала бях извехтявало бяхме извехтявали
2 лице беше извехтявал беше извехтявала беше извехтявало бяхте извехтявали
3 лице беше извехтявал беше извехтявала беше извехтявало бяха извехтявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще извехтявам ще извехтяваме
2 лице ще извехтяваш ще извехтявате
3 лице ще извехтява ще извехтяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм извехтявал ще съм извехтявала ще съм извехтявало ще сме извехтявали
2 лице ще си извехтявал ще си извехтявала ще си извехтявало ще сте извехтявали
3 лице ще е извехтявал ще е извехтявала ще е извехтявало ще са извехтявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да извехтявам щяхме да извехтяваме
2 лице щеше да извехтяваш щяхте да извехтявате
3 лице щеше да извехтява щяха да извехтяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм извехтявал щях да съм извехтявала щях да съм извехтявало щяхме да сме извехтявали
2 лице щеше да си извехтявал щеше да си извехтявала щеше да си извехтявало щяхте да сте извехтявали
3 лице щеше да е извехтявал щеше да е извехтявала щеше да е извехтявало щяха да са извехтявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице извехтявал съм извехтявала съм извехтявало съм извехтявали сме
2 лице извехтявал си извехтявала си извехтявало си извехтявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице извехтявал съм извехтявала съм извехтявало съм извехтявали сме
2 лице извехтявал си извехтявала си извехтявало си извехтявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм извехтявал била съм извехтявала било съм извехтявало били сме извехтявали
2 лице бил си извехтявал била си извехтявала било си извехтявало били сте извехтявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да извехтявам щяла съм да извехтявам щяло съм да извехтявам щели сме да извехтяваме
2 лице щял си да извехтяваш щяла си да извехтяваш щяло си да извехтяваш щели сте да извехтявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм извехтявал щяла съм да съм извехтявала щяло съм да съм извехтявало щели сме да сме извехтявали
2 лице щял си да си извехтявал щяла си да си извехтявала щяло си да си извехтявало щели сте да сте извехтявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих извехтявал бих извехтявала бих извехтявало бихме извехтявали
2 лице би извехтявал би извехтявала би извехтявало бихте извехтявали
3 лице би извехтявал би извехтявала би извехтявало биха извехтявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-вех-тя-вай из-вех-тя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-вех-тя-вал
непълен член из-вех-тя-ва-лия
пълен член из-вех-тя-ва-ли-ят
женски род из-вех-тя-ва-ла
членувано из-вех-тя-ва-ла-та
среден род из-вех-тя-ва-ло
членувано из-вех-тя-ва-ло-то
множествено число из-вех-тя-ва-ли
членувано из-вех-тя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-вех-тя-вал
женски род из-вех-тя-ва-ла
среден род из-вех-тя-ва-ло
множествено число из-вех-тя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-вех-тя-ващ
непълен член из-вех-тя-ва-щия
пълен член из-вех-тя-ва-щи-ят
женски род из-вех-тя-ва-ща
членувано из-вех-тя-ва-ща-та
среден род из-вех-тя-ва-що
членувано из-вех-тя-ва-що-то
множествено число из-вех-тя-ва-щи
членувано из-вех-тя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-вех-тя-вай-ки