извехтявало е

Речник на българския език

1. извехтявало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

извехтявало е е производна форма на извехтявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. извехтявало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

извехтявало е е производна форма на извехтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. извехтявало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

извехтявало е е производна форма на извехтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).