извехтявал съм

Речник на българския език

1. извехтявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

извехтявал съм е производна форма на извехтявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. извехтявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

извехтявал съм е производна форма на извехтявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. извехтявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

извехтявал съм е производна форма на извехтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).