извехтявал е

Речник на българския език

1. извехтявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извехтявал е е производна форма на извехтявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. извехтявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извехтявал е е производна форма на извехтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. извехтявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извехтявал е е производна форма на извехтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).