избръщолевям

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	из-б-ръ-що-ле-вям	из-б-ръ-що-ле-вя-ме
2 лице	из-б-ръ-що-ле-вяш	из-б-ръ-що-ле-вя-те
3 лице	из-б-ръ-що-ле-вя	из-б-ръ-що-ле-вят

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	из-б-ръ-що-ле-вях	из-б-ръ-що-ле-вях-ме
2 лице	из-б-ръ-що-ле-вя	из-б-ръ-що-ле-вях-те
3 лице	из-б-ръ-що-ле-вя	из-б-ръ-що-ле-вя-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	из-б-ръ-що-ле-вях	из-б-ръ-що-ле-вях-ме
2 лице	из-б-ръ-що-ле-вя-ше	из-б-ръ-що-ле-вях-те
3 лице	из-б-ръ-що-ле-вя-ше	из-б-ръ-що-ле-вя-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	избръщолевял съм	избръщолевяла съм	избръщолевяло съм	избръщолевяли сме
2 лице	избръщолевял си	избръщолевяла си	избръщолевяло си	избръщолевяли сте
3 лице	избръщолевял е	избръщолевяла е	избръщолевяло е	избръщолевяли са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях избръщолевял	бях избръщолевяла	бях избръщолевяло	бяхме избръщолевяли
2 лице	беше избръщолевял	беше избръщолевяла	беше избръщолевяло	бяхте избръщолевяли
3 лице	беше избръщолевял	беше избръщолевяла	беше избръщолевяло	бяха избръщолевяли

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще избръщолевям	ще избръщолевяме
2 лице	ще избръщолевяш	ще избръщолевяте
3 лице	ще избръщолевя	ще избръщолевят

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм избръщолевял	ще съм избръщолевяла	ще съм избръщолевяло	ще сме избръщолевяли
2 лице	ще си избръщолевял	ще си избръщолевяла	ще си избръщолевяло	ще сте избръщолевяли
3 лице	ще е избръщолевял	ще е избръщолевяла	ще е избръщолевяло	ще са избръщолевяли

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да избръщолевям	щяхме да избръщолевяме
2 лице	щеше да избръщолевяш	щяхте да избръщолевяте
3 лице	щеше да избръщолевя	щяха да избръщолевят

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм избръщолевял	щях да съм избръщолевяла	щях да съм избръщолевяло	щяхме да сме избръщолевяли
2 лице	щеше да си избръщолевял	щеше да си избръщолевяла	щеше да си избръщолевяло	щяхте да сте избръщолевяли
3 лице	щеше да е избръщолевял	щеше да е избръщолевяла	щеше да е избръщолевяло	щяха да са избръщолевяли

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	избръщолевял съм	избръщолевяла съм	избръщолевяло съм	избръщолевяли сме
2 лице	избръщолевял си	избръщолевяла си	избръщолевяло си	избръщолевяли сте
3 лице	из-б-ръ-що-ле-вял избръщолевял е	из-б-ръ-що-ле-вя-ла избръщолевяла е	из-б-ръ-що-ле-вя-ло избръщолевяло е	из-б-ръ-що-ле-вя-ли избръщолевяли са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	избръщолевял съм	избръщолевяла съм	избръщолевяло съм	избръщолевяли сме
2 лице	избръщолевял си	избръщолевяла си	избръщолевяло си	избръщолевяли сте
3 лице	из-б-ръ-що-ле-вял избръщолевял е	из-б-ръ-що-ле-вя-ла избръщолевяла е	из-б-ръ-що-ле-вя-ло избръщолевяло е	из-б-ръ-що-ле-вя-ли избръщолевяли са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм избръщолевял	била съм избръщолевяла	било съм избръщолевяло	били сме избръщолевяли
2 лице	бил си избръщолевял	била си избръщолевяла	било си избръщолевяло	били сте избръщолевяли
3 лице	бил избръщолевял бил е избръщолевял	била избръщолевяла била е избръщолевяла	било избръщолевяло било е избръщолевяло	били избръщолевяли били са избръщолевяли

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да избръщолевям	щяла съм да избръщолевям	щяло съм да избръщолевям	щели сме да избръщолевяме
2 лице	щял си да избръщолевяш	щяла си да избръщолевяш	щяло си да избръщолевяш	щели сте да избръщолевяте
3 лице	щял да избръщолевя щял е да избръщолевя	щяла да избръщолевя щяла е да избръщолевя	щяло да избръщолевя щяло е да избръщолевя	щели да избръщолевят щели са да избръщолевят

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм избръщолевял	щяла съм да съм избръщолевяла	щяло съм да съм избръщолевяло	щели сме да сме избръщолевяли
2 лице	щял си да си избръщолевял	щяла си да си избръщолевяла	щяло си да си избръщолевяло	щели сте да сте избръщолевяли
3 лице	щял да е избръщолевял щял е да е избръщолевял	щяла да е избръщолевяла щяла е да е избръщолевяла	щяло да е избръщолевяло щяло е да е избръщолевяло	щели да са избръщолевяли щели са да са избръщолевяли

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих избръщолевял	бих избръщолевяла	бих избръщолевяло	бихме избръщолевяли
2 лице	би избръщолевял	би избръщолевяла	би избръщолевяло	бихте избръщолевяли
3 лице	би избръщолевял	би избръщолевяла	би избръщолевяло	биха избръщолевяли

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
из-б-ръ-що-ле-вяй	из-б-ръ-що-ле-вяй-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		из-б-ръ-що-ле-вян
		непълен член	из-б-ръ-що-ле-вя-ния
		пълен член	из-б-ръ-що-ле-вя-ни-ят
	женски род		из-б-ръ-що-ле-вя-на
		членувано	из-б-ръ-що-ле-вя-на-та
	среден род		из-б-ръ-що-ле-вя-но
		членувано	из-б-ръ-що-ле-вя-но-то
множествено число			из-б-ръ-що-ле-вя-ни
		членувано	из-б-ръ-що-ле-вя-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		из-б-ръ-що-ле-вял
		непълен член	из-б-ръ-що-ле-вя-лия
		пълен член	из-б-ръ-що-ле-вя-ли-ят
	женски род		из-б-ръ-що-ле-вя-ла
		членувано	из-б-ръ-що-ле-вя-ла-та
	среден род		из-б-ръ-що-ле-вя-ло
		членувано	из-б-ръ-що-ле-вя-ло-то
множествено число			из-б-ръ-що-ле-вя-ли
		членувано	из-б-ръ-що-ле-вя-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	из-б-ръ-що-ле-вял
	женски род	из-б-ръ-що-ле-вя-ла
	среден род	из-б-ръ-що-ле-вя-ло
множествено число		из-б-ръ-що-ле-вя-ли

Сегашно деятелно причастие

единствено число	мъжки род		из-б-ръ-що-ле-вящ
		непълен член	из-б-ръ-що-ле-вя-щия
		пълен член	из-б-ръ-що-ле-вя-щи-ят
	женски род		из-б-ръ-що-ле-вя-ща
		членувано	из-б-ръ-що-ле-вя-ща-та
	среден род		из-б-ръ-що-ле-вя-що
		членувано	из-б-ръ-що-ле-вя-що-то
множествено число			из-б-ръ-що-ле-вя-щи
		членувано	из-б-ръ-що-ле-вя-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-б-ръ-що-ле-вяй-ки