щяло е да е избръщолевяло

Речник на българския език

1. щяло е да е избръщолевяло — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щяло е да е избръщолевяло е производна форма на избръщолевям (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).