избръщолевяло съм

Речник на българския език

1. избръщолевяло съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

избръщолевяло съм е производна форма на избръщолевям (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. избръщолевяло съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

избръщолевяло съм е производна форма на избръщолевям (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. избръщолевяло съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

избръщолевяло съм е производна форма на избръщолевям (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).