бил е избръщолевял

Речник на българския език

1. бил е избръщолевял — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е избръщолевял е производна форма на избръщолевям (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).