зулум

Речник на българския език

зулу̀м — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. зулу̀ми, (два) зулу̀ма, м. Разг. Пакост, безчинство, обир, насилие.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • золум

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зу-лум
непълен член зу-лу-ма
пълен член зу-лу-мът
мн.ч. зу-лу-ми
членувано зу-лу-ми-те
бройна форма зу-лу-ма
звателна форма —

Връзки