затъмнение

Речник на българския език

затъмнѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. затъмнѐния, ср.
1. Временно потъмняване на небесно тяло поради закриване или засенчване от друго тяло. Слънчево затъмнение. Снощи се е наблюдавало лунно затъмнение.
2. Разг. Туберкулоза.
3. Затъмняване, нарочно прикриване на светлина. Затъмнение на прозорец.
4. Прен. Преднамерено прикриване или спестяване на неизгодни за някого факти, събития от обществеността. Информационно затъмнение.

Грешни изписвания (3)

  • затамнение
  • зътамнение
  • зътъмнение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-тъм-не-ние
членувано за-тъм-не-ни-е-то
мн.ч. за-тъм-не-ния
членувано за-тъм-не-ни-я-та