засенчване

Речник на българския език

засѐнчване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • засенчвани
  • засенчвъне
  • засенчвъни
  • зъсенчване
  • зъсенчвани
  • зъсенчвъне
  • зъсенчвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-сен-ч-ва-не
членувано за-сен-ч-ва-не-то
мн.ч. за-сен-ч-ва-ния
членувано за-сен-ч-ва-ни-я-та