запорвам

Речник на българския език

запо̀рвам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • запорвъм
  • зъпорвам
  • зъпорвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице за-пор-вам за-пор-ва-ме
2 лице за-пор-ваш за-пор-ва-те
3 лице за-пор-ва за-пор-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице за-пор-вах за-пор-вах-ме
2 лице за-пор-ва за-пор-вах-те
3 лице за-пор-ва за-пор-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице за-пор-вах за-пор-вах-ме
2 лице за-пор-ва-ше за-пор-вах-те
3 лице за-пор-ва-ше за-пор-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице запорвал съм запорвала съм запорвало съм запорвали сме
2 лице запорвал си запорвала си запорвало си запорвали сте
3 лице запорвал е запорвала е запорвало е запорвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях запорвал бях запорвала бях запорвало бяхме запорвали
2 лице беше запорвал беше запорвала беше запорвало бяхте запорвали
3 лице беше запорвал беше запорвала беше запорвало бяха запорвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще запорвам ще запорваме
2 лице ще запорваш ще запорвате
3 лице ще запорва ще запорват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм запорвал ще съм запорвала ще съм запорвало ще сме запорвали
2 лице ще си запорвал ще си запорвала ще си запорвало ще сте запорвали
3 лице ще е запорвал ще е запорвала ще е запорвало ще са запорвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да запорвам щяхме да запорваме
2 лице щеше да запорваш щяхте да запорвате
3 лице щеше да запорва щяха да запорват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм запорвал щях да съм запорвала щях да съм запорвало щяхме да сме запорвали
2 лице щеше да си запорвал щеше да си запорвала щеше да си запорвало щяхте да сте запорвали
3 лице щеше да е запорвал щеше да е запорвала щеше да е запорвало щяха да са запорвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице запорвал съм запорвала съм запорвало съм запорвали сме
2 лице запорвал си запорвала си запорвало си запорвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице запорвал съм запорвала съм запорвало съм запорвали сме
2 лице запорвал си запорвала си запорвало си запорвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм запорвал била съм запорвала било съм запорвало били сме запорвали
2 лице бил си запорвал била си запорвала било си запорвало били сте запорвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да запорвам щяла съм да запорвам щяло съм да запорвам щели сме да запорваме
2 лице щял си да запорваш щяла си да запорваш щяло си да запорваш щели сте да запорвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм запорвал щяла съм да съм запорвала щяло съм да съм запорвало щели сме да сме запорвали
2 лице щял си да си запорвал щяла си да си запорвала щяло си да си запорвало щели сте да сте запорвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих запорвал бих запорвала бих запорвало бихме запорвали
2 лице би запорвал би запорвала би запорвало бихте запорвали
3 лице би запорвал би запорвала би запорвало биха запорвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
за-пор-вай за-пор-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род за-пор-ван
непълен член за-пор-ва-ния
пълен член за-пор-ва-ни-ят
женски род за-пор-ва-на
членувано за-пор-ва-на-та
среден род за-пор-ва-но
членувано за-пор-ва-но-то
множествено число за-пор-ва-ни
членувано за-пор-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-пор-вал
непълен член за-пор-ва-лия
пълен член за-пор-ва-ли-ят
женски род за-пор-ва-ла
членувано за-пор-ва-ла-та
среден род за-пор-ва-ло
членувано за-пор-ва-ло-то
множествено число за-пор-ва-ли
членувано за-пор-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-пор-вал
женски род за-пор-ва-ла
среден род за-пор-ва-ло
множествено число за-пор-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род за-пор-ващ
непълен член за-пор-ва-щия
пълен член за-пор-ва-щи-ят
женски род за-пор-ва-ща
членувано за-пор-ва-ща-та
среден род за-пор-ва-що
членувано за-пор-ва-що-то
множествено число за-пор-ва-щи
членувано за-пор-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

за-пор-вай-ки