запорвало

Речник на българския език

1. запорвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запорвало е производна форма на запорвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. запорвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запорвало е производна форма на запорвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. запорвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

запорвало е производна форма на запорвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. запорвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

запорвало е производна форма на запорвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).