запорвал

Речник на българския език

1. запорвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запорвал е производна форма на запорвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. запорвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запорвал е производна форма на запорвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. запорвал — мин. деят. св. прич. м. р.

запорвал е производна форма на запорвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. запорвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

запорвал е производна форма на запорвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).