запорвала

Речник на българския език

1. запорвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

запорвала е производна форма на запорвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. запорвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

запорвала е производна форма на запорвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. запорвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

запорвала е производна форма на запорвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. запорвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

запорвала е производна форма на запорвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).