залюлявам

Речник на българския език

залюля̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

залюля̀ваш, несв. и залюлѐя, св.
1. Кого, какво. Започвам да люлея.
2. Какво. Запявам от сърце, обикн. бърза песен.
3. Какво. Извивам, играя от сърце хоро, танц.
4. За треска — правя някой да затрепери. Вчера го залюля треска.
5. За чувство, желание, надежда — обземам, овладявам. Такава любов го е залюляла, че нищо друго не вижда.
залюлявам се/залюлея се. — Започвам да се люлея.
Каквато ме е люлка залюляла, такава ще ме долюлее. — Тежката ми съдба е неизменна, предопределена.



залюля̀ваш, несв. и залюлѐя, св.; Кого, какво. Правя да се люлее за кратко, да се клати; разлюлявам. Залюля детето и то се успокои.
залюлявам се/залюлея се. 1. — Загубвам равновесие, политам. Стана ѝ лошо, залюля се и падна.
2. За множество — тръгвам едновременно. Процесията се залюля към църквата.

Грешни изписвания (11)

  • залйолявам
  • залйолявъм
  • залйулявам
  • залйулявъм
  • залюлявъм
  • зълйолявам
  • зълйолявъм
  • зълйулявам
  • зълйулявъм
  • зълюлявам
  • зълюлявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице за-лю-ля-вам за-лю-ля-ва-ме
2 лице за-лю-ля-ваш за-лю-ля-ва-те
3 лице за-лю-ля-ва за-лю-ля-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице за-лю-ля-вах за-лю-ля-вах-ме
2 лице за-лю-ля-ва за-лю-ля-вах-те
3 лице за-лю-ля-ва за-лю-ля-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице за-лю-ля-вах за-лю-ля-вах-ме
2 лице за-лю-ля-ва-ше за-лю-ля-вах-те
3 лице за-лю-ля-ва-ше за-лю-ля-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице залюлявал съм залюлявала съм залюлявало съм залюлявали сме
2 лице залюлявал си залюлявала си залюлявало си залюлявали сте
3 лице залюлявал е залюлявала е залюлявало е залюлявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях залюлявал бях залюлявала бях залюлявало бяхме залюлявали
2 лице беше залюлявал беше залюлявала беше залюлявало бяхте залюлявали
3 лице беше залюлявал беше залюлявала беше залюлявало бяха залюлявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще залюлявам ще залюляваме
2 лице ще залюляваш ще залюлявате
3 лице ще залюлява ще залюляват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм залюлявал ще съм залюлявала ще съм залюлявало ще сме залюлявали
2 лице ще си залюлявал ще си залюлявала ще си залюлявало ще сте залюлявали
3 лице ще е залюлявал ще е залюлявала ще е залюлявало ще са залюлявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да залюлявам щяхме да залюляваме
2 лице щеше да залюляваш щяхте да залюлявате
3 лице щеше да залюлява щяха да залюляват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм залюлявал щях да съм залюлявала щях да съм залюлявало щяхме да сме залюлявали
2 лице щеше да си залюлявал щеше да си залюлявала щеше да си залюлявало щяхте да сте залюлявали
3 лице щеше да е залюлявал щеше да е залюлявала щеше да е залюлявало щяха да са залюлявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице залюлявал съм залюлявала съм залюлявало съм залюлявали сме
2 лице залюлявал си залюлявала си залюлявало си залюлявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице залюлявал съм залюлявала съм залюлявало съм залюлявали сме
2 лице залюлявал си залюлявала си залюлявало си залюлявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм залюлявал била съм залюлявала било съм залюлявало били сме залюлявали
2 лице бил си залюлявал била си залюлявала било си залюлявало били сте залюлявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да залюлявам щяла съм да залюлявам щяло съм да залюлявам щели сме да залюляваме
2 лице щял си да залюляваш щяла си да залюляваш щяло си да залюляваш щели сте да залюлявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм залюлявал щяла съм да съм залюлявала щяло съм да съм залюлявало щели сме да сме залюлявали
2 лице щял си да си залюлявал щяла си да си залюлявала щяло си да си залюлявало щели сте да сте залюлявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих залюлявал бих залюлявала бих залюлявало бихме залюлявали
2 лице би залюлявал би залюлявала би залюлявало бихте залюлявали
3 лице би залюлявал би залюлявала би залюлявало биха залюлявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
за-лю-ля-вай за-лю-ля-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род за-лю-ля-ван
непълен член за-лю-ля-ва-ния
пълен член за-лю-ля-ва-ни-ят
женски род за-лю-ля-ва-на
членувано за-лю-ля-ва-на-та
среден род за-лю-ля-ва-но
членувано за-лю-ля-ва-но-то
множествено число за-лю-ля-ва-ни
членувано за-лю-ля-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-лю-ля-вал
непълен член за-лю-ля-ва-лия
пълен член за-лю-ля-ва-ли-ят
женски род за-лю-ля-ва-ла
членувано за-лю-ля-ва-ла-та
среден род за-лю-ля-ва-ло
членувано за-лю-ля-ва-ло-то
множествено число за-лю-ля-ва-ли
членувано за-лю-ля-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-лю-ля-вал
женски род за-лю-ля-ва-ла
среден род за-лю-ля-ва-ло
множествено число за-лю-ля-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род за-лю-ля-ващ
непълен член за-лю-ля-ва-щия
пълен член за-лю-ля-ва-щи-ят
женски род за-лю-ля-ва-ща
членувано за-лю-ля-ва-ща-та
среден род за-лю-ля-ва-що
членувано за-лю-ля-ва-що-то
множествено число за-лю-ля-ва-щи
членувано за-лю-ля-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

за-лю-ля-вай-ки