бил е залюлявал

Речник на българския език

1. бил е залюлявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е залюлявал е производна форма на залюлявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).