залюлявал

Речник на българския език

1. залюлявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

залюлявал е производна форма на залюлявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. залюлявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

залюлявал е производна форма на залюлявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. залюлявал — мин. деят. св. прич. м. р.

залюлявал е производна форма на залюлявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. залюлявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

залюлявал е производна форма на залюлявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).