залюлявало

Речник на българския език

1. залюлявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

залюлявало е производна форма на залюлявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. залюлявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

залюлявало е производна форма на залюлявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. залюлявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

залюлявало е производна форма на залюлявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. залюлявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

залюлявало е производна форма на залюлявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).