залюбя

Речник на българския език

залю̀бя преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

залю̀биш, мин. св. залю̀бих, мин. прич. залю̀бил, св.вж. залюбвам.

Грешни изписвания (3)

  • залюбъ
  • зълюбъ
  • зълюбя

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице за-лю-бя за-лю-бим
2 лице за-лю-биш за-лю-би-те
3 лице за-лю-би за-лю-бят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице за-лю-бих за-лю-бих-ме
2 лице за-лю-би за-лю-бих-те
3 лице за-лю-би за-лю-би-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице за-лю-бех за-лю-бех-ме
2 лице за-лю-бе-ше за-лю-бех-те
3 лице за-лю-бе-ше за-лю-бе-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице залюбил съм залюбила съм залюбило съм залюбили сме
2 лице залюбил си залюбила си залюбило си залюбили сте
3 лице залюбил е залюбила е залюбило е залюбили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях залюбил бях залюбила бях залюбило бяхме залюбили
2 лице беше залюбил беше залюбила беше залюбило бяхте залюбили
3 лице беше залюбил беше залюбила беше залюбило бяха залюбили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще залюбя ще залюбим
2 лице ще залюбиш ще залюбите
3 лице ще залюби ще залюбят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм залюбил ще съм залюбила ще съм залюбило ще сме залюбили
2 лице ще си залюбил ще си залюбила ще си залюбило ще сте залюбили
3 лице ще е залюбил ще е залюбила ще е залюбило ще са залюбили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да залюбя щяхме да залюбим
2 лице щеше да залюбиш щяхте да залюбите
3 лице щеше да залюби щяха да залюбят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм залюбил щях да съм залюбила щях да съм залюбило щяхме да сме залюбили
2 лице щеше да си залюбил щеше да си залюбила щеше да си залюбило щяхте да сте залюбили
3 лице щеше да е залюбил щеше да е залюбила щеше да е залюбило щяха да са залюбили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице залюбел съм залюбела съм залюбело съм залюбели сме
2 лице залюбел си залюбела си залюбело си залюбели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице залюбил съм залюбила съм залюбило съм залюбили сме
2 лице залюбил си залюбила си залюбило си залюбили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм залюбил била съм залюбила било съм залюбило били сме залюбили
2 лице бил си залюбил била си залюбила било си залюбило били сте залюбили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да залюбя щяла съм да залюбя щяло съм да залюбя щели сме да залюбим
2 лице щял си да залюбиш щяла си да залюбиш щяло си да залюбиш щели сте да залюбите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм залюбил щяла съм да съм залюбила щяло съм да съм залюбило щели сме да сме залюбили
2 лице щял си да си залюбил щяла си да си залюбила щяло си да си залюбило щели сте да сте залюбили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих залюбил бих залюбила бих залюбило бихме залюбили
2 лице би залюбил би залюбила би залюбило бихте залюбили
3 лице би залюбил би залюбила би залюбило биха залюбили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
за-лю-би за-лю-бе-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род за-лю-бен
непълен член за-лю-бе-ния
пълен член за-лю-бе-ни-ят
женски род за-лю-бе-на
членувано за-лю-бе-на-та
среден род за-лю-бе-но
членувано за-лю-бе-но-то
множествено число за-лю-бе-ни
членувано за-лю-бе-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-лю-бил
непълен член за-лю-би-лия
пълен член за-лю-би-ли-ят
женски род за-лю-би-ла
членувано за-лю-би-ла-та
среден род за-лю-би-ло
членувано за-лю-би-ло-то
множествено число за-лю-би-ли
членувано за-лю-би-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-лю-бел
женски род за-лю-бе-ла
среден род за-лю-бе-ло
множествено число за-лю-бе-ли