залюбило

Речник на българския език

1. залюбило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

залюбило е производна форма на залюбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. залюбило — мин. деят. св. прич. ср. р.

залюбило е производна форма на залюбя (мин. деят. св. прич. ср. р.).