залюбел

Речник на българския език

1. залюбел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

залюбел е производна форма на залюбя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. залюбел — мин. деят. несв. прич. м. р.

залюбел е производна форма на залюбя (мин. деят. несв. прич. м. р.).