заклеймя

Речник на българския език

заклеймя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

заклеймѝш, мин. св. заклеймѝх, мин. прич. заклеймѝл, св.вж. заклеймявам.

Грешни изписвания (8)

  • заклеймйа
  • заклеймйъ
  • заклиймйа
  • заклиймйъ
  • зъклеймйа
  • зъклеймйъ
  • зъклиймйа
  • зъклиймйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице зак-лей-мя зак-лей-мим
2 лице зак-лей-миш зак-лей-ми-те
3 лице зак-лей-ми зак-лей-мят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице зак-лей-мих зак-лей-мих-ме
2 лице зак-лей-ми зак-лей-мих-те
3 лице зак-лей-ми зак-лей-ми-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице зак-лей-мях зак-лей-мях-ме
2 лице зак-лей-ме-ше зак-лей-мях-те
3 лице зак-лей-ме-ше зак-лей-мя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заклеймил съм заклеймила съм заклеймило съм заклеймили сме
2 лице заклеймил си заклеймила си заклеймило си заклеймили сте
3 лице заклеймил е заклеймила е заклеймило е заклеймили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях заклеймил бях заклеймила бях заклеймило бяхме заклеймили
2 лице беше заклеймил беше заклеймила беше заклеймило бяхте заклеймили
3 лице беше заклеймил беше заклеймила беше заклеймило бяха заклеймили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще заклеймя ще заклеймим
2 лице ще заклеймиш ще заклеймите
3 лице ще заклейми ще заклеймят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм заклеймил ще съм заклеймила ще съм заклеймило ще сме заклеймили
2 лице ще си заклеймил ще си заклеймила ще си заклеймило ще сте заклеймили
3 лице ще е заклеймил ще е заклеймила ще е заклеймило ще са заклеймили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да заклеймя щяхме да заклеймим
2 лице щеше да заклеймиш щяхте да заклеймите
3 лице щеше да заклейми щяха да заклеймят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм заклеймил щях да съм заклеймила щях да съм заклеймило щяхме да сме заклеймили
2 лице щеше да си заклеймил щеше да си заклеймила щеше да си заклеймило щяхте да сте заклеймили
3 лице щеше да е заклеймил щеше да е заклеймила щеше да е заклеймило щяха да са заклеймили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заклеймял съм заклеймяла съм заклеймяло съм заклеймели сме
2 лице заклеймял си заклеймяла си заклеймяло си заклеймели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заклеймил съм заклеймила съм заклеймило съм заклеймили сме
2 лице заклеймил си заклеймила си заклеймило си заклеймили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм заклеймил била съм заклеймила било съм заклеймило били сме заклеймили
2 лице бил си заклеймил била си заклеймила било си заклеймило били сте заклеймили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да заклеймя щяла съм да заклеймя щяло съм да заклеймя щели сме да заклеймим
2 лице щял си да заклеймиш щяла си да заклеймиш щяло си да заклеймиш щели сте да заклеймите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм заклеймил щяла съм да съм заклеймила щяло съм да съм заклеймило щели сме да сме заклеймили
2 лице щял си да си заклеймил щяла си да си заклеймила щяло си да си заклеймило щели сте да сте заклеймили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих заклеймил бих заклеймила бих заклеймило бихме заклеймили
2 лице би заклеймил би заклеймила би заклеймило бихте заклеймили
3 лице би заклеймил би заклеймила би заклеймило биха заклеймили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
зак-лей-ми зак-лей-ме-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род зак-лей-мен
непълен член зак-лей-ме-ния
пълен член зак-лей-ме-ни-ят
женски род зак-лей-ме-на
членувано зак-лей-ме-на-та
среден род зак-лей-ме-но
членувано зак-лей-ме-но-то
множествено число зак-лей-ме-ни
членувано зак-лей-ме-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род зак-лей-мил
непълен член зак-лей-ми-лия
пълен член зак-лей-ми-ли-ят
женски род зак-лей-ми-ла
членувано зак-лей-ми-ла-та
среден род зак-лей-ми-ло
членувано зак-лей-ми-ло-то
множествено число зак-лей-ми-ли
членувано зак-лей-ми-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род зак-лей-мял
женски род зак-лей-мя-ла
среден род зак-лей-мя-ло
множествено число зак-лей-ме-ли