заклеймил е

Речник на българския език

1. заклеймил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заклеймил е е производна форма на заклеймя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заклеймил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заклеймил е е производна форма на заклеймя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).