заклеймило е

Речник на българския език

1. заклеймило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заклеймило е е производна форма на заклеймя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заклеймило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заклеймило е е производна форма на заклеймя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).