завирам

Речник на българския език

завѝрам — преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

завѝраш, несв. и завра̀, св.
1. Какво. Пъхвам, мушвам. Завирам ръце в джобовете.
2. Какво. Подавам грубо; доближавам непосредствено. Заврях писмото в лицето му. Заврях парите в ръцете ѝ.
3. Прен. Разг. Какво. Мушвам, слагам така, че не мога да намеря. Къде си завряла новата ми риза, никъде не я открих.
завирам се/завра се. 1. — Пъхам се, мушвам се, обикн. в тясно място. Завирам се между храстите.
2. Спотайвам се. Какво си се заврял при печката, навън има работа.
3. Прен. Намесвам се в работи, които не ме засягат. Не се завирай в чужди работи, че ще си изпатиш.
4. Прен. Разг. Стоя на длъжност, живея, намирам се на място, в град и т. н., които са ми неприятни. Завряла съм се в това село, нищо не виждам от живота.
същ. завѝране, ср.
прил. завря̀н, завря̀на, завря̀но, мн. заврѐни.
• Завирам/завра глава/поглед и под. — Разг.
1. Занимавам се прекалено усърдно с нещо, свързано с гледане. Вечно заврял нос в книгите.
2. От смущение, негодувание гледам дълго в една точка. Заврял поглед в пода.
• Завирам/завра в лицето (на някого). — Натрапвам. Не ми завирай в лицето твоите способности.
• Завирам/завра в миша дупка. 1. — Нахоквам жестоко.
2. Отмъщавам.
• Завирам си носа/гагата (някъде). — Намесвам се в работи, които не ме засягат. Защо си завираш носа в моите отношения.


завѝраш, несв. и завря̀, св. Започвам да вря, да кипя.
същ. завѝране, ср.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • завиръм
  • зъвирам
  • зъвиръм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице за-ви-рам за-ви-ра-ме
2 лице за-ви-раш за-ви-ра-те
3 лице за-ви-ра за-ви-рат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице за-ви-рах за-ви-рах-ме
2 лице за-ви-ра за-ви-рах-те
3 лице за-ви-ра за-ви-ра-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице за-ви-рах за-ви-рах-ме
2 лице за-ви-ра-ше за-ви-рах-те
3 лице за-ви-ра-ше за-ви-ра-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице завирал съм завирала съм завирало съм завирали сме
2 лице завирал си завирала си завирало си завирали сте
3 лице завирал е завирала е завирало е завирали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях завирал бях завирала бях завирало бяхме завирали
2 лице беше завирал беше завирала беше завирало бяхте завирали
3 лице беше завирал беше завирала беше завирало бяха завирали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще завирам ще завираме
2 лице ще завираш ще завирате
3 лице ще завира ще завират
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм завирал ще съм завирала ще съм завирало ще сме завирали
2 лице ще си завирал ще си завирала ще си завирало ще сте завирали
3 лице ще е завирал ще е завирала ще е завирало ще са завирали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да завирам щяхме да завираме
2 лице щеше да завираш щяхте да завирате
3 лице щеше да завира щяха да завират
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм завирал щях да съм завирала щях да съм завирало щяхме да сме завирали
2 лице щеше да си завирал щеше да си завирала щеше да си завирало щяхте да сте завирали
3 лице щеше да е завирал щеше да е завирала щеше да е завирало щяха да са завирали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице завирал съм завирала съм завирало съм завирали сме
2 лице завирал си завирала си завирало си завирали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице завирал съм завирала съм завирало съм завирали сме
2 лице завирал си завирала си завирало си завирали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм завирал била съм завирала било съм завирало били сме завирали
2 лице бил си завирал била си завирала било си завирало били сте завирали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да завирам щяла съм да завирам щяло съм да завирам щели сме да завираме
2 лице щял си да завираш щяла си да завираш щяло си да завираш щели сте да завирате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм завирал щяла съм да съм завирала щяло съм да съм завирало щели сме да сме завирали
2 лице щял си да си завирал щяла си да си завирала щяло си да си завирало щели сте да сте завирали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих завирал бих завирала бих завирало бихме завирали
2 лице би завирал би завирала би завирало бихте завирали
3 лице би завирал би завирала би завирало биха завирали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
за-ви-рай за-ви-рай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род за-ви-ран
непълен член за-ви-ра-ния
пълен член за-ви-ра-ни-ят
женски род за-ви-ра-на
членувано за-ви-ра-на-та
среден род за-ви-ра-но
членувано за-ви-ра-но-то
множествено число за-ви-ра-ни
членувано за-ви-ра-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-ви-рал
непълен член за-ви-ра-лия
пълен член за-ви-ра-ли-ят
женски род за-ви-ра-ла
членувано за-ви-ра-ла-та
среден род за-ви-ра-ло
членувано за-ви-ра-ло-то
множествено число за-ви-ра-ли
членувано за-ви-ра-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-ви-рал
женски род за-ви-ра-ла
среден род за-ви-ра-ло
множествено число за-ви-ра-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род за-ви-ращ
непълен член за-ви-ра-щия
пълен член за-ви-ра-щи-ят
женски род за-ви-ра-ща
членувано за-ви-ра-ща-та
среден род за-ви-ра-що
членувано за-ви-ра-що-то
множествено число за-ви-ра-щи
членувано за-ви-ра-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

за-ви-рай-ки

Връзки