завирало

Речник на българския език

1. завирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

завирало е производна форма на завирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. завирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

завирало е производна форма на завирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. завирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

завирало е производна форма на завирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. завирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

завирало е производна форма на завирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).