завирахте

Речник на българския език

1. завирахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

завирахте е производна форма на завирам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. завирахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

завирахте е производна форма на завирам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).