завря

Речник на българския език

1. завря̀ — некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

заврѝш, мин. св. завря̀х, мин. прич. завря̀л, св. — вж. [[завирам 2 ._

Грешни изписвания (4)

  • заврйа
  • заврйъ
  • зъврйа
  • зъврйъ

2. завря — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

завря е производна форма на завра (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. завря — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

завря е производна форма на завра (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

Връзки