заверка

Речник на българския език

завѐрка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. завѐрки, ж. Заверяване. Заверка на документ.

Грешни изписвания (3)

  • заверкъ
  • зъверка
  • зъверкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-вер-ка
членувано за-вер-ка-та
мн.ч. за-вер-ки
членувано за-вер-ки-те
звателна форма