виза

Речник на българския език

вѝза съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. вѝзи, ж. Заверка на задграничен паспорт, която дава разрешение за излизане от собствената държава, за влизане в чужда държава или за преминаване през чужда държава. Изходна виза. Входна виза. Транзитна виза.
прил. вѝзов, вѝзова, вѝзово, мн. вѝзови. Визов режим.

Грешни изписвания (1)

  • визъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ви-за
членувано ви-за-та
мн.ч. ви-зи
членувано ви-зи-те
звателна форма