легализация

Речник на българския език

легализа̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Легализиране.

Грешни изписвания (47)

  • легалезацеа
  • легалезацеъ
  • легалезацея
  • легалезациа
  • легалезациъ
  • легалезация
  • легализацеа
  • легализацеъ
  • легализацея
  • легализациа
  • легализациъ
  • легълезацеа
  • легълезацеъ
  • легълезацея
  • легълезациа
  • легълезациъ
  • легълезация
  • легълизацеа
  • легълизацеъ
  • легълизацея
  • легълизациа
  • легълизациъ
  • легълизация
  • лигалезацеа
  • лигалезацеъ
  • лигалезацея
  • лигалезациа
  • лигалезациъ
  • лигалезация
  • лигализацеа
  • лигализацеъ
  • лигализацея
  • лигализациа
  • лигализациъ
  • лигализация
  • лигълезацеа
  • лигълезацеъ
  • лигълезацея
  • лигълезациа
  • лигълезациъ
  • лигълезация
  • лигълизацеа
  • лигълизацеъ
  • лигълизацея
  • лигълизациа
  • лигълизациъ
  • лигълизация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ле-га-ли-за-ция
членувано ле-га-ли-за-ци-я-та
мн.ч. ле-га-ли-за-ции
членувано ле-га-ли-за-ци-и-те
звателна форма