забълнувам

Речник на българския език

забълну̀вам непреходен глагол от свършен вид (тип 186it) редактиране

Значение

забълну̀ваш, несв. и св. Започвам да бълнувам.

Грешни изписвания (7)

  • забалнувам
  • забалнувъм
  • забълнувъм
  • зъбалнувам
  • зъбалнувъм
  • зъбълнувам
  • зъбълнувъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице за-бъл-ну-вам за-бъл-ну-ва-ме
2 лице за-бъл-ну-ваш за-бъл-ну-ва-те
3 лице за-бъл-ну-ва за-бъл-ну-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице за-бъл-ну-вах за-бъл-ну-вах-ме
2 лице за-бъл-ну-ва за-бъл-ну-вах-те
3 лице за-бъл-ну-ва за-бъл-ну-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице за-бъл-ну-вах за-бъл-ну-вах-ме
2 лице за-бъл-ну-ва-ше за-бъл-ну-вах-те
3 лице за-бъл-ну-ва-ше за-бъл-ну-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице забълнувал съм забълнувала съм забълнувало съм забълнували сме
2 лице забълнувал си забълнувала си забълнувало си забълнували сте
3 лице забълнувал е забълнувала е забълнувало е забълнували са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях забълнувал бях забълнувала бях забълнувало бяхме забълнували
2 лице беше забълнувал беше забълнувала беше забълнувало бяхте забълнували
3 лице беше забълнувал беше забълнувала беше забълнувало бяха забълнували
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще забълнувам ще забълнуваме
2 лице ще забълнуваш ще забълнувате
3 лице ще забълнува ще забълнуват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм забълнувал ще съм забълнувала ще съм забълнувало ще сме забълнували
2 лице ще си забълнувал ще си забълнувала ще си забълнувало ще сте забълнували
3 лице ще е забълнувал ще е забълнувала ще е забълнувало ще са забълнували
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да забълнувам щяхме да забълнуваме
2 лице щеше да забълнуваш щяхте да забълнувате
3 лице щеше да забълнува щяха да забълнуват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм забълнувал щях да съм забълнувала щях да съм забълнувало щяхме да сме забълнували
2 лице щеше да си забълнувал щеше да си забълнувала щеше да си забълнувало щяхте да сте забълнували
3 лице щеше да е забълнувал щеше да е забълнувала щеше да е забълнувало щяха да са забълнували
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице забълнувал съм забълнувала съм забълнувало съм забълнували сме
2 лице забълнувал си забълнувала си забълнувало си забълнували сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице забълнувал съм забълнувала съм забълнувало съм забълнували сме
2 лице забълнувал си забълнувала си забълнувало си забълнували сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм забълнувал била съм забълнувала било съм забълнувало били сме забълнували
2 лице бил си забълнувал била си забълнувала било си забълнувало били сте забълнували
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да забълнувам щяла съм да забълнувам щяло съм да забълнувам щели сме да забълнуваме
2 лице щял си да забълнуваш щяла си да забълнуваш щяло си да забълнуваш щели сте да забълнувате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм забълнувал щяла съм да съм забълнувала щяло съм да съм забълнувало щели сме да сме забълнували
2 лице щял си да си забълнувал щяла си да си забълнувала щяло си да си забълнувало щели сте да сте забълнували
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих забълнувал бих забълнувала бих забълнувало бихме забълнували
2 лице би забълнувал би забълнувала би забълнувало бихте забълнували
3 лице би забълнувал би забълнувала би забълнувало биха забълнували
Повелително наклонение
единствено число множествено число
за-бъл-ну-вай за-бъл-ну-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-бъл-ну-вал
непълен член за-бъл-ну-ва-лия
пълен член за-бъл-ну-ва-ли-ят
женски род за-бъл-ну-ва-ла
членувано за-бъл-ну-ва-ла-та
среден род за-бъл-ну-ва-ло
членувано за-бъл-ну-ва-ло-то
множествено число за-бъл-ну-ва-ли
членувано за-бъл-ну-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-бъл-ну-вал
женски род за-бъл-ну-ва-ла
среден род за-бъл-ну-ва-ло
множествено число за-бъл-ну-ва-ли