забълнувал

Речник на българския език

1. забълнувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

забълнувал е производна форма на забълнувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. забълнувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

забълнувал е производна форма на забълнувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. забълнувал — мин. деят. св. прич. м. р.

забълнувал е производна форма на забълнувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. забълнувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

забълнувал е производна форма на забълнувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).