забълнувал си

Речник на българския език

1. забълнувал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

забълнувал си е производна форма на забълнувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. забълнувал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

забълнувал си е производна форма на забълнувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. забълнувал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

забълнувал си е производна форма на забълнувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).