забуча

Речник на българския език

1. забу̀ча преходен глагол от свършен вид (тип 176tt) редактиране

Значение

забу̀чиш, мин. св. забу̀чих, мин. прич. забу̀чил, св.вж. забучвам.



забучѝш, мин. св. забуча̀х, мин. прич. забуча̀л, св.вж. забучавам.

Грешни изписвания (3)

  • забучъ
  • зъбуча
  • зъбучъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице за-бу-ча за-бу-чим
2 лице за-бу-чиш за-бу-чи-те
3 лице за-бу-чи за-бу-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице за-бу-чих за-бу-чих-ме
2 лице за-бу-чи за-бу-чих-те
3 лице за-бу-чи за-бу-чи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице за-бу-чех за-бу-чех-ме
2 лице за-бу-че-ше за-бу-чех-те
3 лице за-бу-че-ше за-бу-че-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице забучил съм забучила съм забучило съм забучили сме
2 лице забучил си забучила си забучило си забучили сте
3 лице забучил е забучила е забучило е забучили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях забучил бях забучила бях забучило бяхме забучили
2 лице беше забучил беше забучила беше забучило бяхте забучили
3 лице беше забучил беше забучила беше забучило бяха забучили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще забуча ще забучим
2 лице ще забучиш ще забучите
3 лице ще забучи ще забучат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм забучил ще съм забучила ще съм забучило ще сме забучили
2 лице ще си забучил ще си забучила ще си забучило ще сте забучили
3 лице ще е забучил ще е забучила ще е забучило ще са забучили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да забуча щяхме да забучим
2 лице щеше да забучиш щяхте да забучите
3 лице щеше да забучи щяха да забучат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм забучил щях да съм забучила щях да съм забучило щяхме да сме забучили
2 лице щеше да си забучил щеше да си забучила щеше да си забучило щяхте да сте забучили
3 лице щеше да е забучил щеше да е забучила щеше да е забучило щяха да са забучили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице забучел съм забучела съм забучело съм забучели сме
2 лице забучел си забучела си забучело си забучели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице забучил съм забучила съм забучило съм забучили сме
2 лице забучил си забучила си забучило си забучили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм забучил била съм забучила било съм забучило били сме забучили
2 лице бил си забучил била си забучила било си забучило били сте забучили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да забуча щяла съм да забуча щяло съм да забуча щели сме да забучим
2 лице щял си да забучиш щяла си да забучиш щяло си да забучиш щели сте да забучите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм забучил щяла съм да съм забучила щяло съм да съм забучило щели сме да сме забучили
2 лице щял си да си забучил щяла си да си забучила щяло си да си забучило щели сте да сте забучили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих забучил бих забучила бих забучило бихме забучили
2 лице би забучил би забучила би забучило бихте забучили
3 лице би забучил би забучила би забучило биха забучили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
за-бу-чи за-бу-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род за-бу-чен
непълен член за-бу-че-ния
пълен член за-бу-че-ни-ят
женски род за-бу-че-на
членувано за-бу-че-на-та
среден род за-бу-че-но
членувано за-бу-че-но-то
множествено число за-бу-че-ни
членувано за-бу-че-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-бу-чил
непълен член за-бу-чи-лия
пълен член за-бу-чи-ли-ят
женски род за-бу-чи-ла
членувано за-бу-чи-ла-та
среден род за-бу-чи-ло
членувано за-бу-чи-ло-то
множествено число за-бу-чи-ли
членувано за-бу-чи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-бу-чел
женски род за-бу-че-ла
среден род за-бу-че-ло
множествено число за-бу-че-ли

2. забу̀ча непреходен глагол от свършен вид (тип 178ait) редактиране

Значение

забу̀чиш, мин. св. забу̀чих, мин. прич. забу̀чил, св.вж. забучвам.



забучѝш, мин. св. забуча̀х, мин. прич. забуча̀л, св.вж. забучавам.

Грешни изписвания (3)

  • забучъ
  • зъбуча
  • зъбучъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице за-бу-ча за-бу-чим
2 лице за-бу-чиш за-бу-чи-те
3 лице за-бу-чи за-бу-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице за-бу-чах за-бу-чах-ме
2 лице за-бу-ча за-бу-чах-те
3 лице за-бу-ча за-бу-ча-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице за-бу-чах за-бу-чах-ме
2 лице за-бу-че-ше за-бу-чах-те
3 лице за-бу-че-ше за-бу-ча-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице забучал съм забучала съм забучало съм забучали сме
2 лице забучал си забучала си забучало си забучали сте
3 лице забучал е забучала е забучало е забучали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях забучал бях забучала бях забучало бяхме забучали
2 лице беше забучал беше забучала беше забучало бяхте забучали
3 лице беше забучал беше забучала беше забучало бяха забучали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще забуча ще забучим
2 лице ще забучиш ще забучите
3 лице ще забучи ще забучат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм забучал ще съм забучала ще съм забучало ще сме забучали
2 лице ще си забучал ще си забучала ще си забучало ще сте забучали
3 лице ще е забучал ще е забучала ще е забучало ще са забучали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да забуча щяхме да забучим
2 лице щеше да забучиш щяхте да забучите
3 лице щеше да забучи щяха да забучат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм забучал щях да съм забучала щях да съм забучало щяхме да сме забучали
2 лице щеше да си забучал щеше да си забучала щеше да си забучало щяхте да сте забучали
3 лице щеше да е забучал щеше да е забучала щеше да е забучало щяха да са забучали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице забучел съм забучела съм забучело съм забучели сме
2 лице забучел си забучела си забучело си забучели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице забучал съм забучала съм забучало съм забучали сме
2 лице забучал си забучала си забучало си забучали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм забучал била съм забучала било съм забучало били сме забучали
2 лице бил си забучал била си забучала било си забучало били сте забучали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да забуча щяла съм да забуча щяло съм да забуча щели сме да забучим
2 лице щял си да забучиш щяла си да забучиш щяло си да забучиш щели сте да забучите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм забучал щяла съм да съм забучала щяло съм да съм забучало щели сме да сме забучали
2 лице щял си да си забучал щяла си да си забучала щяло си да си забучало щели сте да сте забучали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих забучал бих забучала бих забучало бихме забучали
2 лице би забучал би забучала би забучало бихте забучали
3 лице би забучал би забучала би забучало биха забучали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
за-бу-чи за-бу-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-бу-чал
непълен член за-бу-ча-лия
пълен член за-бу-ча-ли-ят
женски род за-бу-ча-ла
членувано за-бу-ча-ла-та
среден род за-бу-ча-ло
членувано за-бу-ча-ло-то
множествено число за-бу-ча-ли
членувано за-бу-ча-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-бу-чел
женски род за-бу-че-ла
среден род за-бу-че-ло
множествено число за-бу-че-ли