забучил съм

Речник на българския език

1. забучил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

забучил съм е производна форма на забуча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. забучил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

забучил съм е производна форма на забуча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).