забучала

Речник на българския език

1. забучала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

забучала е производна форма на забуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. забучала — мин. деят. св. прич. ж. р.

забучала е производна форма на забуча (мин. деят. св. прич. ж. р.).