забучим

Речник на българския език

1. забучим — сег. вр., 1 л., мн. ч.

забучим е производна форма на забуча (сег. вр., 1 л., мн. ч.).

2. забучим — сег. вр., 1 л., мн. ч.

забучим е производна форма на забуча (сег. вр., 1 л., мн. ч.).