забеля

Речник на българския език

1. забѐля преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

забѐлиш, мин. св. забѐлих, мин. прич. забѐлил, св.вж. забелвам.

Грешни изписвания (3)

  • забелъ
  • зъбелъ
  • зъбеля

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице за-бе-ля за-бе-лим
2 лице за-бе-лиш за-бе-ли-те
3 лице за-бе-ли за-бе-лят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице за-бе-лих за-бе-лих-ме
2 лице за-бе-ли за-бе-лих-те
3 лице за-бе-ли за-бе-ли-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице за-бе-лех за-бе-лех-ме
2 лице за-бе-ле-ше за-бе-лех-те
3 лице за-бе-ле-ше за-бе-ле-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице забелил съм забелила съм забелило съм забелили сме
2 лице забелил си забелила си забелило си забелили сте
3 лице забелил е забелила е забелило е забелили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях забелил бях забелила бях забелило бяхме забелили
2 лице беше забелил беше забелила беше забелило бяхте забелили
3 лице беше забелил беше забелила беше забелило бяха забелили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще забеля ще забелим
2 лице ще забелиш ще забелите
3 лице ще забели ще забелят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм забелил ще съм забелила ще съм забелило ще сме забелили
2 лице ще си забелил ще си забелила ще си забелило ще сте забелили
3 лице ще е забелил ще е забелила ще е забелило ще са забелили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да забеля щяхме да забелим
2 лице щеше да забелиш щяхте да забелите
3 лице щеше да забели щяха да забелят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм забелил щях да съм забелила щях да съм забелило щяхме да сме забелили
2 лице щеше да си забелил щеше да си забелила щеше да си забелило щяхте да сте забелили
3 лице щеше да е забелил щеше да е забелила щеше да е забелило щяха да са забелили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице забелел съм забелела съм забелело съм забелели сме
2 лице забелел си забелела си забелело си забелели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице забелил съм забелила съм забелило съм забелили сме
2 лице забелил си забелила си забелило си забелили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм забелил била съм забелила било съм забелило били сме забелили
2 лице бил си забелил била си забелила било си забелило били сте забелили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да забеля щяла съм да забеля щяло съм да забеля щели сме да забелим
2 лице щял си да забелиш щяла си да забелиш щяло си да забелиш щели сте да забелите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм забелил щяла съм да съм забелила щяло съм да съм забелило щели сме да сме забелили
2 лице щял си да си забелил щяла си да си забелила щяло си да си забелило щели сте да сте забелили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих забелил бих забелила бих забелило бихме забелили
2 лице би забелил би забелила би забелило бихте забелили
3 лице би забелил би забелила би забелило биха забелили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
за-бе-ли за-бе-ле-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род за-бе-лен
непълен член за-бе-ле-ния
пълен член за-бе-ле-ни-ят
женски род за-бе-ле-на
членувано за-бе-ле-на-та
среден род за-бе-ле-но
членувано за-бе-ле-но-то
множествено число за-бе-ле-ни
членувано за-бе-ле-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-бе-лил
непълен член за-бе-ли-лия
пълен член за-бе-ли-ли-ят
женски род за-бе-ли-ла
членувано за-бе-ли-ла-та
среден род за-бе-ли-ло
членувано за-бе-ли-ло-то
множествено число за-бе-ли-ли
членувано за-бе-ли-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-бе-лел
женски род за-бе-ле-ла
среден род за-бе-ле-ло
множествено число за-бе-ле-ли

2. забеля — сег. вр., 3 л., ед. ч.

забеля е производна форма на забелям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. забеля — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

забеля е производна форма на забелям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. забеля — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

забеля е производна форма на забелям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

5. забеля — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

забеля е производна форма на забелея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

6. забеля — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

забеля е производна форма на забелея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).