забелил

Речник на българския език

1. забелил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

забелил е производна форма на забеля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. забелил — мин. деят. св. прич. м. р.

забелил е производна форма на забеля (мин. деят. св. прич. м. р.).