забелят

Речник на българския език

1. забелят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

забелят е производна форма на забелям (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. забелят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

забелят е производна форма на забеля (сег. вр., 3 л., мн. ч.).