бил забелил

Речник на българския език

1. бил забелил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил забелил е производна форма на забеля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).