ефир

Речник на българския език

ефѝр — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Въздух, въздушно пространство. Предавам по ефира. В ефира.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • ифир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ефир
непълен член ефи-ра
пълен член ефи-рът
мн.ч. ефи-ри
членувано ефи-ри-те
бройна форма ефи-ра
звателна форма —

Връзки